Заплятала восень ясну косамі ды распляла Заплутала, як зіма замятае сцежкі познія сабой дабяла Запытала, ой нашто мне той, каго не выбірала Ой, заблытала да відна, ночка цёмна таямніцамі і жарсцю паўна
Да відна, да відна засталася не адна Да відна, да відна востры месяц нас яднаў Да відна, да відна востры месяц нас яднаў Да відна, да відна засталася не адна
Не мая віна, засталася не адна
Ой, як мала маладзенькая ў дзеўках ды пабыла Ой, як рана, ой рана, ружа белая, каму ты так квітнець пачала? Ой, ты мама, ой нашто мне той, каго не выбірала Ой, заблытала да відна ночка цёмна таямніцамі і жарсцю паўна
Да відна, да відна засталася не адна Да відна, да відна востры месяц нас яднаў Да відна, да відна востры месяц нас яднаў Да відна, да відна засталася не адна
Не мая віна, засталася не адна Засталася не адна
|
Заплетала осень ясную косами, но расплела, Заплутала, как зима, что заметает тропинки добела, Спрашивала, зачем мне тот, кого я не выбирала, Ой, заблудилась до зари, темной ночью, полной тайн и страсти
До зари, до зари оставалась не одна, До зари, до зари соединял нас острый месяц, До зари, до зари соединял нас острый месяц, До зари, до зари оставалась не одна
Не моя вина, осталась не одна
Ой, как мало в девках молодая побыла, Ой, как рано, ой рано, белая роза, для кого ты так расцвела? Ой, мама, зачем мне тот, кого я не выбирала, Ой, заблудилась до зари, темной ночью, полной тайн и страсти
До зари, до зари оставалась не одна, До зари, до зари соединял нас острый месяц, До зари, до зари соединял нас острый месяц, До зари, до зари оставалась не одна
Не моя вина, осталась не одна Осталась не одна
|
Слова: Никита Найдёнов